Как да се променя

Промяната често изглежда като голяма крачка, която изисква смелост и решителност. Истината обаче е, че промяната започва много преди първото действие. Тя се заражда в мислите, усещанията и понякога – в дискомфорта, който тихо се промъква в ежедневието ни.

Моделът на Прохазка и Ди Клементе описва шест основни етапа, през които преминаваме в процеса на промяна: предразмисъл, двоумение, планиране, действие, поддръжка и релапс (временно връщане назад). Всеки от тях носи своята уникална роля и предизвикателства, но и възможности за израстване.

Това е началният и често най-подценяван етап. В него човек още не осъзнава, че има нужда от промяна. Може би усеща умора, неудовлетворение или напрежение, но все още ги приписва на външни фактори – стрес, другите хора, обстоятелствата.

В този период влизат в действие защитните психологически механизми – отричане, рационализация, проекция. Казваме си: „Нямам проблем“, „Не е толкова зле“, „Всички се чувстват така“. Така успокояваме тревожността, но не даваме шанс на промяната.

Въпреки това, тялото често първо подава сигнали. Умора без причина, напрежение в гърдите, усещане за празнота или вътрешно неспокойствие – всички тези усещания са покана да се вгледаме по-дълбоко в себе си.

Постепенно започваме да забелязваме, че нещо не е наред. Това може да се прояви чрез недоволство от работата, изчерпани отношения, липса на вдъхновение, здравословни проблеми или усещане, че животът просто минава покрай нас. Започваме да се питаме: „Наистина ли това искам?“

В тази фаза вече сме по-осъзнати, но и объркани. Често се люшкаме между желанието за промяна и страха от неизвестното. Стари убеждения, страх от провал или нужда от одобрение могат да ни спънат. Именно тук обратната връзка от околните е ценен ресурс – ако сме готови да чуем как ни виждат другите, можем да осъзнаем нови страни от собственото си поведение.

Много хора чакат „перфектния момент“ – понеделник, първо число, Нова година… Но всъщност идеалният момент е първият, в който спрем да се лъжем. Дори малката първа стъпка вече е знак, че нещо в нас се е променило.

Този период изисква енергия и устойчивост, защото старата система на живот ни дърпа обратно. Нужни са ясни цели, подкрепа от средата, грижа за себе си. Тук често разбираме, че промяната е не просто избор, а практика.

Важно е да си напомняме, че не трябва да сме перфектни. Можем да сгрешим, да се върнем на стари модели за момент – важното е да се върнем обратно към посоката, която сме избрали.

Истинската устойчивост не е в това никога да не падаме, а да се вдигаме отново, с повече разбиране към себе си.

Промяната не е линеен процес. Тя не се случва на една дата или след един разговор. Тя се изгражда стъпка по стъпка – чрез вътрешна работа, реални действия и желание да израстваме.
А вие – в кой етап сте сега? Какво се опитват да ви кажат тялото и сърцето?

???? Ако темата Ви е интересна и искате да чуете още реални истории и размишления за промяната, изгледайте първия епизод на подкаст „За живота“, където говорим открито за нея – такава, каквато е.