Родителско-детски отношения
Кой родител е добър?
- Слуша с разбиране: понякога е трудно да разбираме децата – да разбираме гледната им точка и да осъзнаваме етапа на тяхното развитие;
- Споделя проблемите честно: когато децата нарушават границите ни, редно е да им кажем. Родителите са тези, които трябва да научат децата как да се държат в обществото и Джордан Питърсън, в книгата си: „12 Правила за живота“, казва: „Не позволявайте на децата си да правят това, заради което другите хора биха ги отритнали“. Ние родителите сме първите, които трябва да им дадем пример за обществото. Често родителят казва едно, но прави друго – децата забелязват поведението и го копират, а след това родителите недоумяват защо децата им не правят това, което са им казвали;
- Се грижи за отношенията: тъй като ние сме зрелите в тази връзка, отговорността за поддържане на тези взаимоотношения е наша;
- Разрешава конфликтите справедливо;
- Има реалистични очаквания към себе си и към детето;
- Реагира според нуждите на детето, а не според собствените си незадоволени нужди: много пъти на съвременните деца им липсват реалистични граници (кое е позволено и кое не е позволено).
Наблюдаваме свръхзадоволени деца, които при отказ стават агресивни.
Поведенчески прозорци
Доктор Томас Гордън има следната теория: всеки човек има нещо като прозорец, през който гледа поведението на другите. Най-общо, той разглежда поведението като приемливо и неприемливо.
Първо, нека да определим какво е „поведение“ – това е нещо, което можем да видим или чуем, т.е. да запишем с камера или микрофон. Важно е да разграничим понятието „поведение“ от „етикет“.
Например, много често казваме: „Държиш се невъзпитано“. Обаче „невъзпитано“ не е нещо, което можем да запишем с камера или с микрофон. Можем да запишем, че някой бута някого или казва обидни думи – това са конкретните поведения. Тоест поведението е това, което можем да запишем, а останалото са етикети. Важно е, в комуникация да не даваме етикети. Хората много реагират на етикети, особено на етикети, които са използвали за тях като малки. Когато говорим за поведение, много по-вероятно е, децата да имат желание да ни чуят.
Разделяме поведението на хората, на приемливо и неприемливо – като всеки човек има различни определения за това, кое е приемливо и кое е неприемливо поведение. Например, за някои е приемливо поведение стаята на децата да е разхвърляна, за други е приемливо децата да се въргалят по земята. Това, дали дадено поведение е приемливо или неприемливо, донякъде зависи от нас самите – какво ние приемаме и какво не приемаме.
Освен това, приемливото и неприемливото поведение, се разделят от една линия, която наричаме: „лиграница ния на приемане“. Тя зависи от няколко фактора:
- Първият фактор е: „аз самият“ – как се чувствам днес, какъв личен опит имам. Например, ако някога ме е удряла топка – за мен може да е неприемливо поведение, ако някой играе с топка около мен (защото имам някакъв създаден страх). Днес, може да съм имал много хубав ден на работа или на разходка с приятел – прибирам се вкъщи, а детето вика – това за мен може да не е проблем. Но, ако съм имал лош ден и детето вкъщи вика – това за мен може да е неприемливо. Тоест тази граница на приемане, се движи нагоре и надолу;
- Вторият фактор, от който зависи границата на приемане, е средата, в която се развива дадено поведение. Например, може да е нормално детето да вика вкъщи, когато просто си играем, но не е нормално да вика, когато сме в кино;
- Третият фактор – другият човек. Кой е другият човек – за едно малко дете на 2-3 годишна възраст е нормално да си играе с храната, но за 10 годишно дете – това вече не е нормално.
Измерения на приемливо и неприемливо поведение
- В първата – проблемът се притежава от детето;
- Във втората – проблемът е на родителя;
- В третата – и двамата имат проблем.
Когато успеем да определим правилно къде се намираме в този прозорец – каква е ситуацията и кой е притежателят на проблема, ние ще използваме нашите умения за комуникация, а това ще повиши възможността да постигнем положителен резултат. От друга страна, няма да нанесем поражения на детето, в дългосрочен план.
Съществува и така наречената безпроблемна зона, където няма конфликт и няма допирни точки. Например, детето иска да си купи топка, аз искам тенис ракета – заедно отиваме в спортния магазин и всеки си гледа каквото го интересува. В безпроблемната зона можем да тренираме уменията си и да създаваме контакт с нашите деца. Това е най-доброто място за изграждане и развитие на нашите взаимоотношения.
Как можем да ви помогнем
- Кои са препятствията пред общуването?
- Кои са здравословните методи за общуване с детето?
- Как да реагираме на проблемното поведение на детето?
Нашата мисия
Мисията на Фондация “За Живота” е да развива по-здраво и състрадателно общество, в което всеки човек има възможността да живее пълноценно и щастливо, освободен от зависимости и деструктивни поведения. Нашата цел е да насърчим и подкрепим повече хора, от всякаква възраст, към здравословен начин на живот, без употреба или злоупотреба с наркотици, алкохол и други психоактивни вещества, които могат да доведат до зависимости.